странно лято беше то
пълно с лудост и живот,
и не се боя да кажа
идиоти сме във екипажа.
пием, пеем и дивеем,
на песока си живеем.
слънце, сянка и вода
е това къмпинга.
на почивка да отидем ний
планът беше, но уви!
лошият коктейл забърка наш,
на Рижо, Песа им адаш.
но до там не спряхме се и ето на,
сутрин слънце трупове огря.
око едно, едвам отворено,
към аспирина син е то насочено.
ха! че тоз сценарий си го знаем!
всяко лято го играем!
но таз година нещо се попромени
електрон доведе Ива – с Йон се появи.
на мъжете лигите текат, та язовир се образува,
Ина, Жени на музиката като затанцуват.
Еди пък е хлътнал до уши,
първа, втора, трета - той на пръста си върти.
Песа наш и Янчето цивилизацията си те обичат,
но по пясъка, по бара и под тентата и те кибичат.
а ПиКей-я, Видрата, Радичев бре,
кво има стана? Кротки, като пример за дете.
Рижо с шотове се взе да черпи всички,
и не спря да реди чашките в редички.
за да запълниме състава от сървайвери,
Слави със присъствието си впечатли.
Аз ли? Аз съм наблюдател таз година.
наслаждавам си се на прекрасна весела дружина.
от палатката, в морето, към кафето, после тента и на бара,
дневния режим не подлежи тук на промяна.
И така си лятото замина пак.
Времето лети, тик-так, тик-так.
Когато весело си ний прекарваме,
И спомени чудесни си запазваме.
Документирано на снимки има всичко, знай
На фейсбук акаунта само ти си дай.
И покана ще получиш, влез и провери,
А спомена за лятото и зимата ще топли.
До тук съм аз със римите.
Че изчерпаха ми се и думите.
до година ви очаквам пак да плажа,
За нови подвизи на екипажа!
вторник, 9 септември 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)